Историята зад балетния дебют на младата бургаска балерина – Иванина Иванова

на

Навярно всички сте чували за красивата балетна история „Лебедово езеро“.

Някои от вас може да са ставали свидетели на този спектакъл, други може просто да знаят историята, или да са чували част от сюжета на този велик балет, но съм убедена, че никой от моите читателите не е танцувал в самият спектакъл. Може и да има някоя скрита балерина тук, която да е била част от култовата четворка малки лебеди, но едва ли има някой, който да е стигал до по-голяма роля в този „балет на балетите“.

Това не важи и за участниците в това интервю, или по-скоро главния участник – младата бургаска балерина, Иванина Иванова, която миналата година направи своят първи дебют, изигравайки на голяма сцена, двете главни роли в „Лебедово езеро“. Тази на Одета и Одилия.

Тя е най-младата балерина в България, която успява да достигне до тази роля. Едва на 20 години, Иванина споделя зашеметяващото си изпълнение на сцената на Държавна опера Бургас, на двете роли с голямо „Р“ в историята на балета, които според мен показват зрелостта и уменията на една балерина.

Нека опознаем малко повече тази млада грация с това интервю, което с удоволствие направих преди няколко месеца, срещайки се с Иванина не къде да е, а на самата сцената на Държавна опера Бургас.

Здравей, Иванина!

С теб се познаваме от дълго време, но нека разкажем на нашите читатели малко повече за теб и твоята история. Сподели ми какво или по-скоро кой, събуди у теб желанието да се занимаваш с класически балет?

Здравей, Мони! Много ми е приятно, че си ни тук на гости в нашия втори дом, така мога да го нарека, сцената на Държавна опера Бургас. Започнах да тренирам художествена гимнастика от много малка възраст, едва на 4 години и оттам започнах и с балета, понеже там танцувахме поне 1 час класически балет, за помощ към гимнастиката. С течение на времето, колкото повече пораствах, толкова повече ми харесваше балета, и моята майка ми предложи тази възможност да се запиша в Музикалното училище с класически балет. По този начин щях да се развивам още повече в гимнастиката. В 5-ти клас влязох в Музикалното училище с балет, и малко по-малко започвах да се запалвам все повече, заппочвах да правя разликите между балета и гимнастиката. Двата спорта си приличат, но всъщност са доста различни. Преподавателите ми също бяха причината това изкуство да ми харесва толкова много.

Да разбираме, че спортът всъщност ти е помогнал много, за да се насочиш точно към класическия балет?

Определено! Спортът е моят живот. Съвсем скоро спрях да тренирам гимнастика, защото реших да се отдам изцяло на балета, и той да бъде моята професия.

Спомняш ли си какво беше усещането да стъпиш за първи път на сцена. Изпитваше ли сценична треска и как успя да я преодолееш?

Не мога да го нарека точно сценична треска понеже в гимнастиката от малки излизаме пред голяма публика, на килима, всеки път на състезание. По-скоро имаше едно вълнение, което беше по-различно от това в спорта, понеже е сцена, ще танцувам балет този път с красив балетен костюм. Беше много приятно, ние бяхме още мънички, заедно с вас моите съученички си спомням как се вълнувахме тук зад кулисите на тази сцена. Много ми хареса. Още от първото излизане се влюбих.

Каква емоция влагаш всеки път щом стъпиш на сцената?

Във всяка роля влагам различна емоция, зависи от това какво танцувам. Преди спектакъл изпитвам много емоции – страх и вълнение, притеснение, всичко. Но определено ми е много приятно да изпитвам всякакви емоции. Когато стъпя обаче на сцената гледам да мисля изцяло за това, което танцувам, да се опитам да предам енергията на хората. Да им хареса това, което гледат и да се потопят в историята и магията на спектакъла.

Ти си само на 20 години, но вече си постигнала възхитителния дебют, превъплъщавайки се в ролите на Одета и Одилия – героини от поставяния на пиедестал балет „Лебедово езеро. Какво е усещането? Какво е чувството да изберат точно теб за тази роля?

Чувството е необяснимо! Просто аз не мога да го изкажа с думи, наистина. Все още не мога да повярвам какво ми се случи. Много съм щастлива, че имах тази възможност. Разбира се, знам, че все още ми е малко рано за тази роля. Трябва да съм натрупала повече опит, за да я изтанцувам, защото се води като една от най-сложните роли за балерината, изобщо. Но много работих и много се зарадвах, че получих тази възможност. Дадох, наистина всичко от себе си, за да се получи добре, да се харесам на публиката и аз да изпитам удовлетворение за това, което съм постигнала. Тепърва ми предстои много работа. Надявам се, живот и здраве, по-нататък отново да имам тази възможност, за да мога да я подобря.

Как успя да вдъхнеш живот и да изразиш контраста между тези две роли, те са толкова различни?

Да, наистина ролите са коренна противоположност. В рамките на два часа, наистина е много трудно да успееш да направиш и двете.

„Даже в някои театри по света се танцуват от две различни балерини, за да може всяка да се концентрира върху своята роля.“

Но успях някак, не знам. Много ми помогнаха моите педагози, с които работих, да усетя и двете роли. Надявам се да съм успяла да ги предам на публиката.

Кажи ми каква работа седи зад постигането на 32 последователни фуетета? Колко време ти беше нужно, за да ги постигнеш?

Много време. Ежедневна работа в залата, малко по малко, не изведнъж да се хвърляме, но ние още от училище сме започнали да ги учим тези неща. Вече в театъра, когато влезеш и в образ това също много помага, за да си направиш и технически движенията и да си изтанцуваш нещата.

„Успях с всекидневна работа и постоянство! „

За повечето балерини ролята на Черния лебед е смятана за най-желана в кариерата на един танцьор. Съществува ли друг мечтан образ, който винаги си искала да изиграеш и смяташ, че ще се счита за възход на твоята балетна кариера?

Честно да си призная, още в първите ми години в Музикалното училище с балет, когато започнах повече да гледам и да се интересувам от класически балет, попаднах на Черния лебед, и наистина много ми хареса. Затова мога да кажа, че това е моята мечтана роля до момента, да изтанцувам Черния лебед. Наистина съм много щастлива и мисля, че даже успях по-добре да се въплътя в този образ, сега в спектакъла. Надявам се да успея и с образа на Одета – Белия лебед, и да достигна това ниво. За мечтана роля, в момента ми е Жизел. Надявам се през новия сезон да успея да изтанцувам и тази роля. Не знам дали ще успея да я постигна и да ми бъде най-добрата роля в балетната кариера, но много обичам този балет и образ.

Да разбираме, че ти ще изиграеш главната роля на Жизел, следващия сезон?

Надявам се! Не мога да кажа със сигурност, но ще видим.

Имала ли си моменти, в които ти е идвало просто да се откажеш? Какво те е мотивирало да продължиш напред и да се развиваш в това изкуство?

Мисля, че всяка една балерина е имала момент, в който й е било наистина много трудно и тежко, идвало й е да се откаже. Включително и аз съм имала такива моменти, разбира се. Обикновено са след тежка или лоша репетиция. Но сядам и мисля, давам си сметка за това, което правя, какво искам да постигна, защо го правя и така се успокоявам. Също така моето семейство, моите педагози, репетитори и моите приятели много ми помагат и са заедно с мен. Наистина съм много благодарна на всички тези хора, че са ми помогнали.

„Трудно е, но пък е много приятно, когато постигнеш успех.“

Какво е чувството да си примабалерината, на Държавна опера Бургас, на 20 години?

Аз лично все още не мога да осъзная, че това ми се случи и то за много кратък период от време. За почти 2 години успях да изтанцувам тези роли, което е много кратък период от време за тези спектакли. Много съм щастлива, много съм благодарна за това и ще продължавам да работя все така упорито, да се трудя постоянно, и се надявам да имам по-големи успехи за напред.

Ако COVID-19 беше балетно упражнение, какво щеше да е то?

Не мога да го сравня с балетно упражнение, защото движенията, които изпълняваме в балета са красиви, чрез тях изразяваме чувствата и емоциите в дадена роля, разбира се трябва много време и работа, за да се направят в пълния им блясък. Но на мен ми доставя удоволствие да работя всеки ден до достигането на съвършеното им изпълнение. Поради тази причина не мога да ги сравня с COVID-19, защото вируса определено не е нещо приятно и безобидно.

 Какво е ежедневието на една балерина?

Моето ежедневие е нормалното за всяка една балерина. От сутрин до вечер в залата. В зависимост от деня на спектакъла понякога работим и в почивните дни, за да не губим форма. Разбира се, получавам и нужната почивка и успявам да се възстановя от понякога доста тежките репетиции.

Какво се промени за теб, по време на първата карантина, когато всички трябваше да си стоим у дома? 

Когато излязохме под карантина си мислех, че ще бъде за една, най-много две седмици. Продължих да работя вкъщи, възможно най-усилено, доколкото имах възможност, защото очаквах всеки момент да ни се обадят, че се връщаме. За съжаление, след първите три седмици разбрах, че това няма скоро да се случи и намалих малко темпото. Имах моменти на леко отчаяние. Не ми беше никак лесно да дочакам момента, в който отново ще се върна в залата.

„Но тогава разбрах, че това е нещото, което наистина искам да правя и ми липсва – да бъда на сцената!“

Имаш ли хоби, което да ти доставя също толкова удоволствие, колкото балетът?

На този етап моята професия е и моето хоби, и ми доставя все по-голямо удоволствие с всеки изминал ден!

Иванина, много ти благодаря за това прекрасно интервю и съм ти още по-благодарна, че успя да потопиш моите читатели в магията на танца!

И аз ти благодаря много, Мони!

Мога с часове да ви разказвам за тази грация, и да ви споделям нейни снимки от множеството образи, в които се превъплъщава.

Иванина е едно момиче с борбен дух!

Тя е открила своето призвание, което е да бъде на сцената и да раздава емоция под формата на балетни движения. Мисля, че от това интервю ще запомня това изказване: „Трудно е, но пък е много приятно, когато постигнеш успех.“ И може би в това се крие ключът към щастието. Когато си наясно какво искаш от живота и просто даваш 110% от себе си, всеки ден, каквото и да ти коства. Защото трябва да мислиш мащабно, в дългосрочен план.

Защото болката днес е щастието от постигната мечта, утре!

Разгледайте профила на Иванина в Instagram тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s