Monthly Favourites #3

на

March 2021

Селекция от нещата, които бяха отражение на ежедневието ми този месец и оставиха отпечатък върху него.

Тази monthly handpicked селекция, претендираше да бъде Instagram Guide, но не й се получи номера, защото собственичката й а.к.а Moi, обича да пише твърде много за нещата от живота, които харесва.

Изведнъж се почувствах сякаш работя в отдел Лайфстайл на някое списание (съвсем скоро ще разберете защо съм на тази вълна), so let me write this…

Editor’s Note:

Френски кроасанчета, непрестанен блян към Париж и работа безкрай! Така мога да опиша моят месец март. Ще ви кажа обаче, че тези три неща отвсякъде описват перфектния продуктивен месец.

В началото на всеки месец си поставям няколко цели, към които се вкопчвам, като малко дете в смартфон, и не ги пускам докато не ги изпълня. Този месец послушно съм изпълнила всичките си цели, че даже малко и извън тях и нямам търпение да поставя новите за месец Април.

Предизвикателството за месец Март беше да направя/пробвам нещо ново и освен, че за първи път посетих Comedy Club-a в София и се насладих на първото си стенд ъп шоу, на живо (бтв, беше много яко ), успях да зачеркна доста неща от списъка ми с желания, за които ще ви разкажа в следващите редове…

Книга/филм/сериал, който привлече вниманието ми този месец…

  • За жалост този месец не успях да изчета нищо докрай… В момента се наслаждавам на едно супер старо издание на романът „Капитан Немо“ от Жул Верн. Мечта ми беше да прочета този роман заради множеството истории, които съм чувала за него и по-конкретно за самия Верн – предсказателя, който измисляйки си необичайни герои и случки успява да предскаже редица технически открития. Гигантската подводна лодка е нещо, с което тогавашното поколение не се е сблъсквало, а сега ние го познаваме като „подводница“. Относно красивия екземпляр, който притежавам, той е от издателство „Отечество“, 1977 г., и е пълна класика – в буквалния и преносния смисъл.
  • Филмът, в който буквално се влюбих беше „The Great Gatsby“. Като почитателка на самия роман, не мога да кажа, че това беше случай, в който филмът е по-добър от книгата. Да, сценографията, костюмите и г-н Ди Каприо бяха невероятни! Успях да разбера доста дребни детайли за самата история от филма, но въпреки този факт, пак не бих го предпочела пред книгата. Цялата магия на романът „Великият Гетсби“ е, че поради липсата на доста детайли относно историята, ти си принуден да си я допълниш сам. Детайлите са оставени на въображението, което в моя случай се беше разиграло доста!
  • Сериалът, който започнах да binge-вам този месец, беше по препоръка на приятелка. The Bold Type е сериал, проследяващ живота на три приятелки, които работят за известното списание Скарлет, и ако не гледаш внимателно, съвсем спокойно можеш да го объркаш за Космополитън. Това е така, защото ролята на главният директор на списанието – Jacqueline е вдъхновена от живота на самата редакторка на Космополитън. Като оставим този факт настрана, това сериалче така ме размечта, гледайки динамичното ежедневие на момичетата, и конкретно на главната героиня – Джейн Слоун, коята пише статии за списанието. Стискам си палци и аз след време да се радвам на подобно динамично ежедневие, и да имам щастието да открия интересни хора, чиито истории да споделя.

My highlight of the month was..

  • Speaking of… Най-голямото ми постижение този месец е, че събрах смелост и осъществих дългогодишната си мечта. Да споделям историите на хора, които ме вдъхновяват. Първото интервю, в рубриката „Urban stories“, беше с най-младата примабалерина в България – Иванина Иванова, на която искрено благодаря, че избра да сподели историята си с мен. Младата прима сподели подробности относно ролята си на Белия и Черния лебед в балета „Лебедово езеро“и колко работа седи зад постигането на две толкова трудни роли. Цялото интервю може да прочетете ТУК.

Храната, от която съм обсебена в момента…

  • Puis-je avoir un autre croissant? Настроението ми този месец рязко можеше да бъде подобрено с кроасанчетата с филирани бадеми от 100 грама сладки. За момента, това изкушение, и уроците по френски всеки петък, са единствения ми досег с Франция, затова ще си се придържам към тях упорито.
  • Нещо ново, което открих едва сега, макар да си е тренд от дълго време, е овесеното мляко. Бих казала, че досега бях доста скептична относно всички ядкови млека, просто не виждах смисъл в тях. Съвсем случайно реших да пробвам капучиното с овесено мляко, в Crazy Diamond (когато Мисис Рона все още не беше затворила заведенията), и останах впечатлена. Вкусът на капучиното е коренно различен. Ентусиаст съм да пробвам какъв ще бъде вкусът и с друг вариант на ядково мляко, като следващ опит мисля да бъде бадемовото.
  • Тук оставям малко място, за да се потупам сама, защото миналата седмица направих първата си доматена крем супа, която се получи брутално!

Нова (или пък стара) придобивка, за която не съжалявам…

  • Възползвах се от намалението на Сиела, този месец и се сдобих с две невероятни издания на „Фермата на животните“ и „1984“, от Джордж Оруел. Усещам как започвам да предпочитам книгите с твърда корица, и колекцията ми главоломно започва да се увеличава. Досега никога не съм съжалявала за закупена книга, защото доста внимателно подбирам книгите, които си купувам, а и за тези двете съм получавала множество препоръки, и просто беше въпрос на време да се сдобия с тях.

Дрехата, която този месец носих непрекъснато…

  • Ако не сте разбрали коя е, преди да я спомена, погледнете Instagram профила ми. Синьото палто от Stradivarius се превърна в моя втора кожа, въпреки студеното време, което преобладаваше този месец. Мръзнейки се разхождах с него, почти всеки ден и единственото, което ме караше да го сменя беше това тоалетът, или обувките ми да не си отиват с него. Да, аз съм от хората, които слагат палто, което да отива на тоалета им, или пък тоалет, който да отива на палтото…

Нещо ново, което започнах да правя този месец….

  • Да отделям време сутрин за собственоръчно направения ми 5 minute journal. В началото на месеца попаднах на видео в Youtube, на Sami Clarke, която споделяше своята сутрешна рутина. В нея, освен мега здравословната закуска и зеленото смути, което пие всеки ден, тя спомена, че задължително си отделя време сутрин, за да попълни своя 5 minute journal.
  • Въпросите, които тя си задава ми харесаха много, затова реших без да правя промени по тях, да се опитам няколко дни, да отделям време сутрин преди работа, и да видя дали отговаряйки им ще се промени нещо в начина, по който възприемам случващото се около мен. 6-те въпроса, на които всяка сутрин, в продължение на месец отговарям са: Grateful for…, Goal for today, I am…, Send Love To…, I want to feel… Quote for today.
  • Почувствах въпросите близки до мен и до това върху какво искам да се фокусирам ежедневно, и не сгреших. Това, че започвам деня си с благодарност, и още от сутринта съм наясно каква е главната ми цел и какво е чувството, с което искам да обвържа днешния ден ми помага да овладея ситуацията и неочакваните емоции, които се появяват доста често покрай сегашното ни положение.

Любим цитат за месеца…

Ново в моята козметична рутина или грижа за кожата…

  • Червено червило! Този месец определено събуди у мен невиждана смелост, която се прояви в желанието да започна да нося червено червило в ежедневието. Заради сегашната ситуация сякаш се научих да си създавам специалните моменти сама и затова реших, че няма смисъл да чакам специалните вечери да дойдат, за да събудя своята femme fatale у мен. Който ме познава от дълго време ще знае колко неуверена се чувствах с червило, особено пък червено…да не говорим и в ежедневието. Ами не знам какво ми стана, но вече доста често можете да ме срещнете с червено червило или без никакво червило. Няма среден вариант!

Нещо, което съм прочела и искам да споделя с вас…

  • Наскоро попаднах на една статия от нюзлетъра на The Good Trade, на тема – How To Say ‘No’ (From Someone Who Always Says ‘Yes’). Аз съм човек, на когото му е изключително трудно да казва „Не“ на околните, поради страх от отхвърляне, или пък неволно нараняване на отсрещния. Заради този факт, много дълбоко се впечатлих от следния цитат, който открих в статията:

“Practicing boundaries doesn’t mean we’re rude or apathetic. Perhaps instead, we actually care deeply.”

  • Откликвайки всеки път на нечия молба за помощ, ние изиграваме важна роля върху съдбата и способността на свободен избор, на отсрещния. Макар и несъзнателно му нанасяме огромна вреда, защото не предоставяме възможността да се сблъска сам с проблемите си и да намери тяхното решение, за да може следващия път, когато това му се случи да се чувства по-подготвен. Другата вреда, която нанасяме е върху самите нас!

Every time we say “yes” when we don’t want to, we say “no” to ourselves.

  • В този цитат има толкова логика, защото балансът съществува навсякъде в ежедневието ни. Всеки път, когато плановете ни драстично се променят от различни външни фактори, се променя и качеството на изборите, които правим. Понякога към по-добро, но понякога и към драстично лошо. И това е така, защото ние сме отражение на нашите ежедневни избори, затова е важно да подхождаме с цялото си съзнание към тях и да разграничаваме полезното от необходимото!

My favourite celebrity look was…

  • Dua Lipa на тазгодишните награди „Grammy“.

Надявам се да съм била изчерпателна и този начин на представяне, на месечните ми любимци, да ви харесва повече от предишния.

Това е засега от мен. Ще се видим съвсем скоро със следващата интересна статия, която съм ви подготвила.

Au revoir!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s